Ильо Войвода
Легендарният хайдутин и национален герой Ильо (Илю) Войвода
_______________________
неизвестно къде (вероятно в Белград), около 1867 г.
Публикации с таг ‘революционери’
Стефан Стамболов
Стефан Стамболов
Фотография от времето на учредяването на Третата Българска държава
__________________________
неизвестно къде (вероятно София или Търново), вероятно зимата на 1878/1879 г.
Капитан Петко Киряков
Петко Киряков (Капитан Петко Войвода)
На днешната дата се навършват 174 години от рождението на легендарния войвода и революционер.
______________________
Неизвестно къде, края на XIX век
Георги Бенковски
Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев)
Художествена интерпретация от 1901 г.
_____________________________
– – –
Димитър Петков
Димитър Петков
По прякор „Свирчо“
Министър-председател, министър, кмет на София, председател на Народното събрание, народен представител, издател, участник в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, доброволец в Руско-Турската война (където губи лявата си ръка в сраженията при Шипка)
___________________________
София, 1893 г.
Дядо Цеко Войводата
Дядо Цеко Петков (Войводата)
(1807-1881)
Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1836 г. с четата си се включва в Манчовата буна в Берковско. През 1850 г. подготвя и се включва в най-голямото въстание в Северозападна България . След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство. Участва през 1841,1842г. в Първия и Втория браилски бунтове. В Кримската война /1853-1856/ Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение. В Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. След Освобождението Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в I Обикновено народно събрание, подпредседател на Великото народно събрание.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Фотографията бе оцветена по предложение на Ал. Александров
____________________________
неизвестно къде, 1878 г.
Христо Ботьов
Христо Ботьов
Да си спомним за подвига му и отдадем почит на борците за политическа и духовна свобода
[…]
Ахъ, мале – майко юнашка!
Прости ма и вечъ прощавай!
Азъ вече пушка нарамихъ
И на гласъ тичамъ народенъ
Срещо врагътъ си безвѣрни.
Тамъ азъ за мило, за драго,
За тебъ, за баща, за братя –
За него ща са залова,
Пакъ… каквото сабя покаже
И честьта, майко, юнашка!
А ти’ га чуешъ, майнолйо,
Че куршумъ пропѣй надъ село,
И момци вече наскочатъ,
Ти излѣзъ, майко, – питай ги
Де ти е чедо остало?
[…]
из „На Прощаване“, 1868 г.
_________________________
вероятно Букурещ, около 1875 г.
Филип Тотю
Легендарният войвода Филип Тотю (Тодор Станчев)
_______________________
неизвестно къде (вероятно в Русе), 90-те години на XIX век
Втора българска легия
145 години от смъртта на идеолога и организатор на българската национална революция Васил Кунчев – Левски
Студиен портрет на участници във Втората българска легия, сред които и Васил Левски
______________________
Белград, 1868 г.
Младият Стефан Стамболов
Младият хъш Стефан Николов Стамболов
_________________
Букурещ, 1875 г.
Райна Попгеоргиева Футекова
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева (известна още като Райна Княгиня) позира с копие на оригиналното въстаническо знаме, по време на честванията на 25-годишнината от Априлското въстание
____________________________
София, 1901 г.
Войводата Христо Чернопеев
Черньо Пеев, по-известен като Войводата Христо Чернопеев (Черния)
https://goo.gl/E6d4fK
___________________
София, началото на XX век
Капитан Петко Киряков (Петко Войвода)
Капитан Петко Киряков (Петко Войвода)
(1844-1900)
https://goo.gl/Zjtzrh
___________________
неизвестно къде и кога (вероятно край Одрин, 1878 г.)
Христо Иванов – Големия
Христо Иванов – Големия
(1838-1898)
https://goo.gl/Nw3GxC
___________________
неизвестно къде, около 1889 (?) г.
Поборник от Хвърковатата чета
Поборник от Хвърковатата чета на Бенковски, действала по време на Априлското въстание (1876 г.)
За съжаление, останал неизвестен (поне за мен).
____________________
неизвестно къде, вероятно 30-те години
Пейо Яворов
Пейо Крачолов (Яворов)
(1878-1914)
„День денувамъ – кѫтища потайни
нощь нощувамъ – пѫтища незнайни;
нѣма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пиринъ планино!
Море черно
цариградско вино.
Съ врагъ врагувамъ – мѣра споредъ мѣра,
съ благъ благувамъ – вѣра зарадъ вѣра;
нѣмамъ братецъ, ни сестрица –
братецъ да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.“
из Хайдушки песни
___________________
неизвестно къде, около 1910 г.
Хаджи Димитър
Хаджи Димитър
(1840-1868)
––––––––––
неизвестно къде, около 1867 (?)
Тленните останки на Стефан Стамболов
Тленните останки на убития по варварски начин Стефан Стамболов
Отсечените му длани са на показ, а на челото му ясно се виждат раните, нанесени от остриетата на неговите атентатори.
Много тъжна фотография!
От архива на: http://www.lostbulgaria.com/?p=5781
–––––––––––
София, 1895 г.
Тома Хитров
Тома Хитров
(1840-1906)
революционер, опълченец, участник във войната със Сърбия, но най-вече пионер на българската фотография, благодарение на когото до нас са достигнали множество портрети на българските революционери от БРЦК (и не само)
–––––––––-
неизвестно къде (вероятно Букурещ), около 1876 г.
Тодор Александров
Войводата Тодор Александров като четник
(1881-1924)
„Азъ съмъ орѫдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народъ.“
–––––––––
Неизвестно къде, около 1912-1913 г.