Лора и Яворов
На днешната дата през 1913 г., вследствие на ревностен скандал, Лора се самоубива с оръжието на съпруга си, който непосредствено след това също прави опит за самоубийство.
=====
__________________________
вероятно в София, около 1913 г.
**************************
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите тук: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Васил Левски
=====
__________________________
Букурещ, 1872 г.
**************************
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите тук: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Студиен портрет на революционера, анархист и публицист Михаил Герджиков
=====
__________________________
неизвестно къде, началото на ХХ-ти век
**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Революционерът Тодор Александров в униформа на българската войска
=====
__________________________
неизвестно къде, около 1916 г.
**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Легендарният хайдутин и национален герой Ильо (Илю) Войвода
_______________________
неизвестно къде (вероятно в Белград), около 1867 г.
Стефан Стамболов – портрет от годините, когато действа едновременно като революционер и като политик
=====
__________________________
вероятно в Търново, около 1878 г.
**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Петко Киряков (Капитан Петко Войвода)
На днешната дата се навършват 174 години от рождението на легендарния войвода и революционер.
______________________
Неизвестно къде, края на XIX век
Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев)
Художествена интерпретация от 1901 г.
_____________________________
– – –
Димитър Петков
По прякор „Свирчо“
Министър-председател, министър, кмет на София, председател на Народното събрание, народен представител, издател, участник в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, доброволец в Руско-Турската война (където губи лявата си ръка в сраженията при Шипка)
___________________________
София, 1893 г.
Дядо Цеко Петков (Войводата)
(1807-1881)
Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1836 г. с четата си се включва в Манчовата буна в Берковско. През 1850 г. подготвя и се включва в най-голямото въстание в Северозападна България . След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство. Участва през 1841,1842г. в Първия и Втория браилски бунтове. В Кримската война /1853-1856/ Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение. В Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. След Освобождението Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в I Обикновено народно събрание, подпредседател на Великото народно събрание.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Фотографията бе оцветена по предложение на Ал. Александров
____________________________
неизвестно къде, 1878 г.
Христо Ботьов
Да си спомним за подвига му и отдадем почит на борците за политическа и духовна свобода
[…]
Ахъ, мале – майко юнашка!
Прости ма и вечъ прощавай!
Азъ вече пушка нарамихъ
И на гласъ тичамъ народенъ
Срещо врагътъ си безвѣрни.
Тамъ азъ за мило, за драго,
За тебъ, за баща, за братя –
За него ща са залова,
Пакъ… каквото сабя покаже
И честьта, майко, юнашка!
А ти’ га чуешъ, майнолйо,
Че куршумъ пропѣй надъ село,
И момци вече наскочатъ,
Ти излѣзъ, майко, – питай ги
Де ти е чедо остало?
[…]
из „На Прощаване“, 1868 г.
_________________________
вероятно Букурещ, около 1875 г.
Легендарният войвода Филип Тотю (Тодор Станчев)
_______________________
неизвестно къде (вероятно в Русе), 90-те години на XIX век
145 години от смъртта на идеолога и организатор на българската национална революция Васил Кунчев – Левски
Студиен портрет на участници във Втората българска легия, сред които и Васил Левски
______________________
Белград, 1868 г.
Младият хъш Стефан Николов Стамболов
_________________
Букурещ, 1875 г.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева (известна още като Райна Княгиня) позира с копие на оригиналното въстаническо знаме, по време на честванията на 25-годишнината от Априлското въстание
____________________________
София, 1901 г.
Черньо Пеев, по-известен като Войводата Христо Чернопеев (Черния)
https://goo.gl/E6d4fK
___________________
София, началото на XX век
Капитан Петко Киряков (Петко Войвода)
(1844-1900)
https://goo.gl/Zjtzrh
___________________
неизвестно къде и кога (вероятно край Одрин, 1878 г.)
Христо Иванов – Големия
(1838-1898)
https://goo.gl/Nw3GxC
___________________
неизвестно къде, около 1889 (?) г.
Поборник от Хвърковатата чета на Бенковски, действала по време на Априлското въстание (1876 г.)
За съжаление, останал неизвестен (поне за мен).
____________________
неизвестно къде, вероятно 30-те години
Пейо Крачолов (Яворов)
(1878-1914)
„День денувамъ – кѫтища потайни
нощь нощувамъ – пѫтища незнайни;
нѣма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пиринъ планино!
Море черно
цариградско вино.
Съ врагъ врагувамъ – мѣра споредъ мѣра,
съ благъ благувамъ – вѣра зарадъ вѣра;
нѣмамъ братецъ, ни сестрица –
братецъ да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.“
из Хайдушки песни
___________________
неизвестно къде, около 1910 г.