Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.
Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.
Изглед от днес:
________________________________
Кюстендил, 1918 г.
Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско
Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.
_______________________
Южния фронт, 1917 г.
Писателят и поет Кирил Христов по време на военната си служба в ПСВ като кореспондент на вестник „Военни извѣстия“
__________________________
София, около 1916 г.
Поетът Гео Милев по време на военната си служба през Първата Световна война.
Гео губи едното си око вследствие на раняване на фронта.
___________________________
неизвестно къде, около 1918 г.
Писателят Йордан Йовков по време на военната си служба през войната
__________________________
неизвестно къде, около 1917 г.
Австро-унгарски обозов керван минава покрай паметник на загинали български и немски воини
Надписът на фасадата е изписан на немски и български: „Наши Герои“
Не отделих особено много време в опити да открия каква е била съдбата на този паметник след края на войната, но съм убеден че и той е бил заличен (имайки предвид в чии територии остава след 1918-та), подобно на много други.
___________________________
край Южния фронт, около 1917
Български военни позират с газови маски
___________________________
Южния фронт, около 1918
Генерал Тодор Кантарджиев със сина си Асен
_______________________
вероятно в София, 1915 г.
Български картечари на фронта край Битоля
_______________________
Южния фронт, 1916 г.
Български часови пост в окоп
Из частите на 3/6 бригада: Пост на “Буджоите”
От архива на Изгубента българия
_____________________________
Южния фронт, 1917 г.
След като преживява смъртта на двамата Си сина, премахването на монархията и попадането на България под властта на сталинизма, на 87 годишна възраст, Цар Фердинанд I почива на днешната дата през 1948 г. в Кобург, заобиколен от двете Си дъщери – княгините Надежда и Евдокия.
Един документален филм за непогребания Цар с автор Елиана Димитрова: https://youtu.be/EoUEvxus0o8
На снимката – Царят във фелдмаршалска униформа по време на Европейската война
___________________________
вероятно София, около 1917 г.
Никола Блажев – създателят на музиката към марша на IV-та Преславска дивизия „Ечи ти горди наш Балкан“
Пеенето на тази песен достига изключителна популярност през Балканската война, превръщайки се в неофициален ‘химн’ на цяла 3-та армия. Войниците я пеели на фронта, като дори се твърди, че са я запявали непосредствено преди битка.
В последващите няколко години, „Ечи ти горди наш Балкан“ се утвърждава като едно от най-популярните и знаменити маршови произведения на първите десетилетия на XX век в България.
Ечи ти горди наш Балкан
(Марш на IV Преславска дивизия)
Текст: майор Н. Янакиев
Музика: подпоручик Н. Блажев
Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи прославен великан!
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!
Ечал си в древни времена
Възпял си много имена
Възпей сега, на пук врага
Ескиполос и Петра!
Разбит, уплашен наший враг
Без бой предаде Лозенград!
На нож ний взехме и с „Ура”
Караагач и Чонгора.
Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан!
Кажи на Стефан Караджа,
Че ний стигнахме Чаталджа!
В развети знамена напред
Вървяхме стройно всички в ред
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!
Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан.
На новий българин сега
Възпей геройските дела!
На снимката – поручик Блажев по време на Европейската война, вероятно като капелмайстор на 46-ти пех. полк
_________________________
неизвестно къде, около 1916 г.
Войводата Тодор Александров фотографиран по време на Европейската война
________________________
неизвестно къде, около 1917 г.
Военновременен портрет на Цар Фердинанд I
_______________________
неизвестно къде, около 1917 г.
Група български офицери на полево наблюдение
___________________
някъде из Южния фронт, около 1917 г.
Преди (има-няма) 100 години:
Британски войник се прицелва по посока на българските окопи, докато другаря му се опитва да привлече вниманието на противника посредством каската си
___________________
из Македонския фронт, 1918 г.
ПС: От положението на ударника на пушката изглежда, че или изстрелът е бил произведен току-що, или че пушката въобще не е била готова за стрелба и снимката е правена на ужким, вероятно във втора или трета окопна линия, сравнително далеч от българските позиции.
Генерал-майор Владимир Вазов
Героят от Дойран
______________________
неизвестно къде, 1917 г.
Български войници палят по цигара, след като са били пленени от обединените сили на Антантата
Най-вероятно снимката е заснета около боевете за Червената стена – така наречената ‘Македонска Шипка’
__________________
Македонския фронт, 1917 г.
Съюзниците
Генерал Стефан Тошев, Хилми Коджахарзем паша и неизвестен немски генерал разглеждат карта на фронта, по време на сраженията с румънците край град Меджидие (Северна Добруджа)
__________________
Меджидие, 1916 г.
Коста Драндаревски
Първо аеропланно отделение
Ако някой има повече информация за този летец, нека да сподели в коментар
___________________
летище Белица, 1917 г.