Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘ПСВ’

Цар Фердинанд I

 

158 години от рождението на основателя на българската царска династия, Фердинанд I

Фотографията датира от Първата Световна война. Черната траурна лента е по повод смъртта на Император Франц Йосиф.

______________________

Виена, 1916 г.

Български офицер

Студио портрет на Светослав Акрабов.
Офицер от кавалерията, нарграден с четвърта степен на военния орден „За Храброст“. Благодарности на Александър Въчков и Бранимир Пантов, за помощта с идентифицирането на офицера.
__________________________
неизвестно къде, около 1915 г.

Император Карл в Кюстендил

Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.

Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.

Изглед от днес:

________________________________
Кюстендил, 1918 г.

3-ти Бдински полк

Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско

Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.

_______________________
Южния фронт, 1917 г.

Братска могила

Австро-унгарски обозов керван минава покрай паметник на загинали български и немски воини

Надписът на фасадата е изписан на немски и български: „Наши Герои“

Не отделих особено много време в опити да открия каква е била съдбата на този паметник след края на войната, но съм убеден че и той е бил заличен (имайки предвид в чии територии остава след 1918-та), подобно на много други.

___________________________
край Южния фронт, около 1917

Цар Фердинанд I

След като преживява смъртта на двамата Си сина, премахването на монархията и попадането на България под властта на сталинизма, на 87 годишна възраст, Цар Фердинанд I почива на днешната дата през 1948 г. в Кобург, заобиколен от двете Си дъщери – княгините Надежда и Евдокия.

Един документален филм за непогребания Цар с автор Елиана Димитрова: https://youtu.be/EoUEvxus0o8

На снимката – Царят във фелдмаршалска униформа по време на Европейската война

___________________________
вероятно София, около 1917 г.

Никола Блажев

Никола Блажев – създателят на музиката към марша на IV-та Преславска дивизия „Ечи ти горди наш Балкан“

Пеенето на тази песен достига изключителна популярност през Балканската война, превръщайки се в неофициален ‘химн’ на цяла 3-та армия. Войниците я пеели на фронта, като дори се твърди, че са я запявали непосредствено преди битка.

В последващите няколко години, „Ечи ти горди наш Балкан“ се утвърждава като едно от най-популярните и знаменити маршови произведения на първите десетилетия на XX век в България.

Ечи ти горди наш Балкан

(Марш на IV Преславска дивизия)
Текст: майор Н. Янакиев
Музика: подпоручик Н. Блажев

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи прославен великан!
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечал си в древни времена
Възпял си много имена
Възпей сега, на пук врага
Ескиполос и Петра!

Разбит, уплашен наший враг
Без бой предаде Лозенград!
На нож ний взехме и с „Ура”
Караагач и Чонгора.

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан!
Кажи на Стефан Караджа,
Че ний стигнахме Чаталджа!

В развети знамена напред
Вървяхме стройно всички в ред
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан.
На новий българин сега
Възпей геройските дела!

На снимката – поручик Блажев по време на Европейската война, вероятно като капелмайстор на 46-ти пех. полк
_________________________
неизвестно къде, около 1916 г.

Британски войници на Македонския фронт

Преди (има-няма) 100 години:

Британски войник се прицелва по посока на българските окопи, докато другаря му се опитва да привлече вниманието на противника посредством каската си
___________________
из Македонския фронт, 1918 г.

ПС: От положението на ударника на пушката изглежда, че или изстрелът е бил произведен току-що, или че пушката въобще не е била готова за стрелба и снимката е правена на ужким, вероятно във втора или трета окопна линия, сравнително далеч от българските позиции.