Хелиогр. станция „Свободна Македония“

Центр. телеф. хелиогр. станция „Свободна Македония“
61 пех. полк
Септ. 1917 год.

Войници и офицери позират за обща снимка пред новопостроеното съоръжение

___________________________
Южния фронт, 1917 г.

Образователен курс за начинаещи 1917 г

„1917 год. – I образователен военен курс за начинаещи при 1/VII п[олева] болница“

__________________________
Неизвестно къде, 1917 г.

Плененият Брониран Автомобил „Скобелевъ“

През м.Ноември 1916 г., по време на боевете в Добруджа, части на 4-та Преславска дивизия успешно повреждат и пленяват атакуващ руски брониран автомобил Остин с наименование „Скобелевъ“, а изпратеният му на помощ втори брониран автомобил „Суворовъ“ е подпален и изгорен.

Бронираните автомобили „Остин“ са били произведени в Англия, от фирмата Austin Motor Company (с помощ от друга известна корпорация – Vickers Ltd), по поръчка и за нуждите на руската имперска армия.

___________________________
Добруджанския фронт, 1916 г.

Цанко Лавренов

Художникът Цанко Лавренов по време на ПСВ.
Вероятно заснет скоро след като завършва школата на запасни офицери в Княжево.

_________________________
Неизвестно къде, около 1917 г.

Български офицер с противогазова маска

Неизвестен български офицер позира с противогазова маска на лицето си.

__________________________
вероятно Южния фронт, неизвестно кога

Български офицер

Студио портрет на Светослав Акрабов.
Офицер от кавалерията, нарграден с четвърта степен на военния орден „За Храброст“. Благодарности на Александър Въчков и Бранимир Пантов, за помощта с идентифицирането на офицера.
__________________________
неизвестно къде, около 1915 г.

3-ти Бдински полк

Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско

Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.

_______________________
Южния фронт, 1917 г.

Кирил Христов

Писателят и поет Кирил Христов по време на военната си служба в ПСВ като кореспондент на вестник „Военни извѣстия“

__________________________
София, около 1916 г.

Гео Милев

Поетът Гео Милев по време на военната си служба през Първата Световна война.

Гео губи едното си око вследствие на раняване на фронта.

___________________________
неизвестно къде, около 1918 г.

Капитан Йордан Йовков

Писателят Йордан Йовков по време на военната си служба през войната

__________________________
неизвестно къде, около 1917 г.

Братска могила

Австро-унгарски обозов керван минава покрай паметник на загинали български и немски воини

Надписът на фасадата е изписан на немски и български: „Наши Герои“

Не отделих особено много време в опити да открия каква е била съдбата на този паметник след края на войната, но съм убеден че и той е бил заличен (имайки предвид в чии територии остава след 1918-та), подобно на много други.

___________________________
край Южния фронт, около 1917

Български военни с газови маски

Български военни позират с газови маски

___________________________
Южния фронт, около 1918

Генерал Кантарджиев със сина си Асен

Генерал Тодор Кантарджиев със сина си Асен

_______________________
вероятно в София, 1915 г.

На фронта при Битоля

Български картечари на фронта край Битоля

_______________________
Южния фронт, 1916 г.

Български часови пост в окоп

Български часови пост в окоп

Из частите на 3/6 бригада: Пост на “Буджоите”

От архива на Изгубента българия

_____________________________
Южния фронт, 1917 г.

Никола Блажев

Никола Блажев – създателят на музиката към марша на IV-та Преславска дивизия „Ечи ти горди наш Балкан“

Пеенето на тази песен достига изключителна популярност през Балканската война, превръщайки се в неофициален ‘химн’ на цяла 3-та армия. Войниците я пеели на фронта, като дори се твърди, че са я запявали непосредствено преди битка.

В последващите няколко години, „Ечи ти горди наш Балкан“ се утвърждава като едно от най-популярните и знаменити маршови произведения на първите десетилетия на XX век в България.

Ечи ти горди наш Балкан

(Марш на IV Преславска дивизия)
Текст: майор Н. Янакиев
Музика: подпоручик Н. Блажев

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи прославен великан!
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечал си в древни времена
Възпял си много имена
Възпей сега, на пук врага
Ескиполос и Петра!
Разбит, уплашен наший враг
Без бой предаде Лозенград!
На нож ний взехме и с „Ура”
Караагач и Чонгора.

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан!
Кажи на Стефан Караджа,
Че ний стигнахме Чаталджа!

В развети знамена напред
Вървяхме стройно всички в ред
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан.
На новий българин сега
Възпей геройските дела!

На снимката – поручик Блажев по време на Европейската война, вероятно като капелмайстор на 46-ти пех. полк
_________________________
неизвестно къде, около 1916 г.

Тодор Александров

Войводата Тодор Александров фотографиран по време на Европейската война

________________________
неизвестно къде, около 1917 г.