Надписът на чешмата гласи:
Вѣра въ Царя,
Любовь къмъ Отечеството,
Надежда въ Бога! –
съ тия добродѣтели се постигатъ
велики народни копнежи.
Построена въ 1916 г. Юлий отъ щаба на 11-а пѣх. македонска дивизия
___________________________
Македонския (Южен) фронт, 1916 г.
Фотография на трима бойни другари, разлистващи вестник „Военни Извѣстия“
Офицерите са от Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк и Осемнадесети пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк
__________________________
Южния фронт, вероятно 1918 г.
Центр. телеф. хелиогр. станция „Свободна Македония“
61 пех. полк
Септ. 1917 год.
Войници и офицери позират за обща снимка пред новопостроеното съоръжение
___________________________
Южния фронт, 1917 г.
„1917 год. – I образователен военен курс за начинаещи при 1/VII п[олева] болница“
__________________________
Неизвестно къде, 1917 г.
През м.Ноември 1916 г., по време на боевете в Добруджа, части на 4-та Преславска дивизия успешно повреждат и пленяват атакуващ руски брониран автомобил Остин с наименование „Скобелевъ“, а изпратеният му на помощ втори брониран автомобил „Суворовъ“ е подпален и изгорен.
Бронираните автомобили „Остин“ са били произведени в Англия, от фирмата Austin Motor Company (с помощ от друга известна корпорация – Vickers Ltd), по поръчка и за нуждите на руската имперска армия.
___________________________
Добруджанския фронт, 1916 г.
Художникът Цанко Лавренов по време на ПСВ.
Вероятно заснет скоро след като завършва школата на запасни офицери в Княжево.
_________________________
Неизвестно къде, около 1917 г.
Неизвестен български офицер позира с противогазова маска на лицето си.
__________________________
вероятно Южния фронт, неизвестно кога
158 години от рождението на основателя на българската царска династия, Фердинанд I
Фотографията датира от Първата Световна война. Черната траурна лента е по повод смъртта на Император Франц Йосиф.
______________________
Виена, 1916 г.
Студио портрет на Светослав Акрабов.
Офицер от кавалерията, нарграден с четвърта степен на военния орден „За Храброст“. Благодарности на Александър Въчков и Бранимир Пантов, за помощта с идентифицирането на офицера.
__________________________
неизвестно къде, около 1915 г.
Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.
Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.
Изглед от днес:
________________________________
Кюстендил, 1918 г.
Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско
Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.
_______________________
Южния фронт, 1917 г.
Писателят и поет Кирил Христов по време на военната си служба в ПСВ като кореспондент на вестник „Военни извѣстия“
__________________________
София, около 1916 г.
Поетът Гео Милев по време на военната си служба през Първата Световна война.
Гео губи едното си око вследствие на раняване на фронта.
___________________________
неизвестно къде, около 1918 г.
Писателят Йордан Йовков по време на военната си служба през войната
__________________________
неизвестно къде, около 1917 г.
Австро-унгарски обозов керван минава покрай паметник на загинали български и немски воини
Надписът на фасадата е изписан на немски и български: „Наши Герои“
Не отделих особено много време в опити да открия каква е била съдбата на този паметник след края на войната, но съм убеден че и той е бил заличен (имайки предвид в чии територии остава след 1918-та), подобно на много други.
___________________________
край Южния фронт, около 1917
Български военни позират с газови маски
___________________________
Южния фронт, около 1918
Генерал Тодор Кантарджиев със сина си Асен
_______________________
вероятно в София, 1915 г.
Български картечари на фронта край Битоля
_______________________
Южния фронт, 1916 г.
Български часови пост в окоп
Из частите на 3/6 бригада: Пост на “Буджоите”
От архива на Изгубента българия
_____________________________
Южния фронт, 1917 г.
След като преживява смъртта на двамата Си сина, премахването на монархията и попадането на България под властта на сталинизма, на 87 годишна възраст, Цар Фердинанд I почива на днешната дата през 1948 г. в Кобург, заобиколен от двете Си дъщери – княгините Надежда и Евдокия.
Един документален филм за непогребания Цар с автор Елиана Димитрова: https://youtu.be/EoUEvxus0o8
На снимката – Царят във фелдмаршалска униформа по време на Европейската война
___________________________
вероятно София, около 1917 г.