Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘ПСВ’

11-та пехотна Македоснка дивизия

Надписът на чешмата гласи:

Вѣра въ Царя,
Любовь къмъ Отечеството,
Надежда въ Бога! –
съ тия добродѣтели се постигатъ
велики народни копнежи.
Построена въ 1916 г. Юлий отъ щаба на 11-а пѣх. македонска дивизия

___________________________
Македонския (Южен) фронт, 1916 г.

Бойни другари

Фотография на трима бойни другари, разлистващи вестник „Военни Извѣстия“

Офицерите са от Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк и Осемнадесети пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк

__________________________
Южния фронт, вероятно 1918 г.

Хелиогр. станция „Свободна Македония“

Центр. телеф. хелиогр. станция „Свободна Македония“
61 пех. полк
Септ. 1917 год.

Войници и офицери позират за обща снимка пред новопостроеното съоръжение

___________________________
Южния фронт, 1917 г.

Плененият Брониран Автомобил „Скобелевъ“

През м.Ноември 1916 г., по време на боевете в Добруджа, части на 4-та Преславска дивизия успешно повреждат и пленяват атакуващ руски брониран автомобил Остин с наименование „Скобелевъ“, а изпратеният му на помощ втори брониран автомобил „Суворовъ“ е подпален и изгорен.

Бронираните автомобили „Остин“ са били произведени в Англия, от фирмата Austin Motor Company (с помощ от друга известна корпорация – Vickers Ltd), по поръчка и за нуждите на руската имперска армия.

___________________________
Добруджанския фронт, 1916 г.

Цар Фердинанд I

 

158 години от рождението на основателя на българската царска династия, Фердинанд I

Фотографията датира от Първата Световна война. Черната траурна лента е по повод смъртта на Император Франц Йосиф.

______________________

Виена, 1916 г.

Български офицер

Студио портрет на Светослав Акрабов.
Офицер от кавалерията, нарграден с четвърта степен на военния орден „За Храброст“. Благодарности на Александър Въчков и Бранимир Пантов, за помощта с идентифицирането на офицера.
__________________________
неизвестно къде, около 1915 г.

Император Карл в Кюстендил

Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.

Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.

Изглед от днес:

________________________________
Кюстендил, 1918 г.

3-ти Бдински полк

Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско

Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.

_______________________
Южния фронт, 1917 г.

Братска могила

Австро-унгарски обозов керван минава покрай паметник на загинали български и немски воини

Надписът на фасадата е изписан на немски и български: „Наши Герои“

Не отделих особено много време в опити да открия каква е била съдбата на този паметник след края на войната, но съм убеден че и той е бил заличен (имайки предвид в чии територии остава след 1918-та), подобно на много други.

___________________________
край Южния фронт, около 1917