Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘Царе’

Цар Борис, Царица Иоанна и ген. Вазов

Тържественото посрещане на младоженците Цар Борис III и Царица Иоанна от софийския кмет, генерал Владимир Вазов
_______________________
София, 1930 г.

Цар Фердинанд I

 

158 години от рождението на основателя на българската царска династия, Фердинанд I

Фотографията датира от Първата Световна война. Черната траурна лента е по повод смъртта на Император Франц Йосиф.

______________________

Виена, 1916 г.

Цар Борис Трети

125 години от рождението на Цар Борис III

В израз на благодарност към хилядите последователи на страницата, предоставям този оцветен портрет на Царя за свободно ползване, без водни знаци и в А3 формат, готов за принтиране. Можете да помогнете за това повече хора да се сдобият с този портрет като споделите тази публикация с приятелите си.

Царство България въ цвѣтъ има намерение това да е първата от поредица ‘безплатни’ фотографии, публикувани на свободен принцип. Причините именно този портрет да бъде избран за споделяне са две: на първо място е споменатата годишнина, а на второ – равносметката, която статистиката показва, а именно, че снимките на Царя предизвикват най-голям интерес сред вас. Ще очаквам предложения за бъдещите фотографии.

Ето и файлът: PDF-Цар-Борис-А3

________________________________
София, 20-те години

Император Карл в Кюстендил

Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.

Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.

Изглед от днес:

________________________________
Кюстендил, 1918 г.

Богоявленски водосвет 1941

Негово Величество Царят поздравява чуждестранните военни аташета по време на тържествен Богоявленски водосвет.

Кадърът е запечатал ръкуването на Цар Борис III със съветския военен аташе полковник Иван Дергачев, които е придружаван от помощника си – майор Леонид Середа. И двамата военни са резиденти на съветското разузнаване, активно вербуващи и подпомагащи агенти и цели конспиративни групи в рамките на Царство България през периода 1941-1944.

_____________________
София, 1941 г.

Цар Борис III в Попово

Фотография на НВ Цар Борис III по време на военните маневри край град Попово, с които България обявява края на тежките военни клаузи на Ньойския договор.

Тази седмица е двойна годишнина – навършват се 100 години от възшествието на Царя на Престола и 81 години от военните маневри.

__________________________
Попово, 1937 г.

Цар Фердинанд I

След като преживява смъртта на двамата Си сина, премахването на монархията и попадането на България под властта на сталинизма, на 87 годишна възраст, Цар Фердинанд I почива на днешната дата през 1948 г. в Кобург, заобиколен от двете Си дъщери – княгините Надежда и Евдокия.

Един документален филм за непогребания Цар с автор Елиана Димитрова: https://youtu.be/EoUEvxus0o8

На снимката – Царят във фелдмаршалска униформа по време на Европейската война

___________________________
вероятно София, около 1917 г.

Гробът на Цар Борис III

* Последна фотография от кратката серия по случай 75-та годишнина от кончината на Царя *

Царският гроб в манастира „Свети Иван Рилски“ преди да бъде поруган

Напомням, че можете да прочетете любопитни неща в ‘траурния’ брой на списание „ВѢНЕЦЪ“ от 1943 г., който сканирах за вас: http://royalbulgariaincolour.com/wp-content/uploads/2018/08/venetz_mq.pdf

____________________________
Рилския манастир, около 1944(?) г.

Цар Борис на смъртен одър

Царят на смъртния Си одър в столичната Катедрала, заобиколен от опечалени граждани и военни.

Краят на м.Август 1943 г. е времето, когато всички цветя в столицата изчезват от градинките и балконите, и се съсредоточават в храма „Александър Невски“. Тленните останки на Царя са изложени за поклонение четири дни и половина – през този период практически цялото население на столицата (около 400 хил. души) идва в храма с букет цветя, за да отдаде последна почит на своя държавен глава. Цяла София е опчалена – по балконите и централните булеварди висят черни платна, а военните, държавните служители и гражданите носят черни ленти около ръкавите си.

Не само столицата е в траур – из цялата страна се провеждат панахиди и се палят свещи в черквите. По целия път от София до Рилския манастир хората очакват ковчега на Царя, за да се сбогуват с него.

Дори и след смъртта, тленните останки на Цар Борис III не дават покой на недоброжелателите му. На третата годишнина от кончината, ‘Народната’ власт премества гроба Му в парка на Двореца Врана. Още три години по-късно, гробът и новопостроеният параклис са окончателно поругани и заличени от органите на МВР-ДС. Цар Борис остава без гроб до ден-днешен, като единствено балсамираното му сърце е препогребано в Рилския манастир.

_____________________________
София, 1943 г.

Княз Борис Търновски

Княз Борис Търновски в униформа на 6-ти пехотен Търновски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд I полк

От долния линк можете да изтеглите pdf файл на ‘траурното’ издание на списание „ВѢНЕЦЪ“ от м.Октомври 1943 г., което ще ви даде идея за това какво са четяли младежите отпреди 75 години.

ВѢНЕЦЪ – брой от Октомври 1943 г.

Покрай годишнината от смъртта на Цар Борис III, ще бъдат публикувани няколко последователни Негови фотографии.

____________________________
Вероятно София, около 1904 г.

ВѢНЕЦЪ – брой от Октомври 1943 г.

Списание ВѢНЕЦЪ – PDF

„ВѢНЕЦЪ“
Списание за юноши и младежи

Година XXI Октомврий 1943. Кн. 1

Издание посветено на кончината на НВ Царя на Българите Борис III

Цар Фердинанд I с Ордена на Златното руно

Царят на българите с премяна на рицар на Ордена на Златното руно (Австрийски клон) – едно от най-старите и най-значими отличия в християнския свят, което продължава да съществува и днес.

_____________________
Неизвестно къде (вероятно Виена), 1911 г.

Откриване на паметника на Александър II

Българската делегация, начело с Престолонаследника Борис ТЪрновски, поставят венец пред току-що открития паметник на Император Александър II.

Настоящият Император Николай II се ръкува и благодари на кръщелника си – българския Княз, за поднесения венец и изразената почит.

Тази седмица се навършиха 100 години от убийството на последния руски Цар и семейството Му от страна на болшевиките.

Що се отнася до паметника – той е бил разрушен през 1919 г., подобно на множество други такива из цяла Русия.

________________________________
Киев (Руска Империя), 1911 г.