Неделчо х.Делчов
Опълченецът от 2-ра рота на 2-ра дружина Неделчо Ненчов х.Делчов, родом от Клисура
_____________________
неизвестно къде, около 1926 г.
Опълченецът от 2-ра рота на 2-ра дружина Неделчо Ненчов х.Делчов, родом от Клисура
_____________________
неизвестно къде, около 1926 г.
(Капитан) Райчо Николов
Военен деец, опълченец, офицер и революционер, борил се и загинал за Освобождението и Независимостта на България.
Още като тринадесетгодишно момче подпомага руските войски по време на Кримската война (1854 г.), за което получава медал „За Усердiе“ и височайшето благоволение да учи в руско военно училище.
Военната му кариера започва в руската армия, но по време на Сръбско-Турската война (1876 г.) бива зачислен като офицер-доброволец в сръбската войска. Година по-късно, Райчо е вече офицер в състава на Българското опълчение, командвайки I-ва рота от IV-та дружина с чин капитан.
След Освобождението остава на служба в Румелийската милиция (войска). Участва активно в организирането и провеждането на акта на Съединението от 1885 г., като непосредствено преди смъртта си е назначен за комендант на Пловдив от временното правителство.
Майор Райчо Николов остава в историята като единствената жертва на събитията от Септември 1885 г., бидейки застрелян пред пощенската станция в Пловдив на 6-ти Септември 1885 г.
_________________________________
неизвестно къде, около 1876 г.
Снимка на една от съдбоносните местности в новата ни история – малкото скалисто парче земя в Балкана, върху което опълченците отбиват многобройните атаки на Централната армия, командвана от Сюлейман паша.
Ракурсът на фотографията е по посока на Казанлъшката долина.
[…]
Всѣко дърво мечь е, всѣкой камъкъ – бомба,
всѣко нѣщо – ударъ, всѣка душа – пламъ.
Камъне и дървье изчезнаха тамъ.
„Грабайте тѣлата!“ – нѣкой си изкрѣска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
катъ демони черни надъ черний роякъ,
катурятъ, струпалятъ като живи пакъ!
И турцитѣ тръпнатъ, другъ пѫтъ не видѣли
ведно да се биятъ живи и умрѣли,
и въздуха цепятъ съ демонский викъ.
[…]
И В
________________________
Орлово гнездо, около 1902 г.
Опълченецът Никола Корчев
Един от спасителите на Самарското знаме
https://goo.gl/FB69Cr
Студиен портрет (вероятно от Иван Карастоянов)
___________________
София, 1911 г.
Доброволец от Българското опълчение, воювал в Освободителната война (1877-1878)
Това е вероятно Стефан Ив. Стайков-Чореев
Съдейки по получените от него медали, много вероятно е да е участвал и в Сръбско-Турската война, започнала 1876 г.
_____________
неизвестно къде, ок. 1920 г.