Александър Стамболийски

Премиер-министърът Александър Стамболийски в странство

__________________
вероятно в Париж, 1920 г.

Васил Радославов

Министър-председателят д-р Васил Радославов

Една от най-забележителните личности на Нова България.

https://goo.gl/Q35vTZ

_________________________
неизвестно къде, около 1913 г.

Генерал-майор Христо Луков

Генерал-майор Христо Луков

https://goo.gl/JwJwyN

______________________
Неизвестно къде, около 1937 г.

Иван Багрянов

Иван Багрянов
На снимката бившият министър-председател се защитава по време на сесия на ‘Народния съд’
https://goo.gl/9ZC7fH
___________________
София, зимата на 1944-1945 г.

Петко Каравелов

Продължаваме с темата за войната със Сърбия от 1885 г.
Министър-председателят по онова време – Петко Каравелов
https://goo.gl/TGnpWw
___________________
неизвестно къде, 90-те години на XIX век

Христо Иванов – Големия

Христо Иванов – Големия
(1838-1898)

https://goo.gl/Nw3GxC
___________________
неизвестно къде, около 1889 (?) г.

Петко Славейков

Петко Р. Славейков
(1827-1895)

„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бѫдний день…“

Един от най-изявените народни будители.

https://goo.gl/WdAcYZ

Честит празник, българи!

__________________
вероятно в студиото на И.Карастоянов (София), около 1890(?) г.

Найчо Цанов

Найчо Цанов
(1857-1923)

„Народътъ е върховенъ господарь въ страната.“

https://goo.gl/znCxPY
___________________
вероятно в София, около 1903 г.

Професор Александър Цанков

Професор Александър Цанков

https://goo.gl/ztIrWh

–––––––
вероятно в София, около 1925 г.

Георги Димитров в Гестапо

Георги Димитров след арестуването му от органите на Гестапо, вследствие на пожара в сградата на Райхстага

Не ни съдете строго. По никакъв начин не желаем да популяризираме или възхваляваме разните „-изми“ или пък личности като тази. Смятаме за нужно, обаче, да ви показваме както героите, така и престъпниците на Царство България. Все пак, историята не трябва да се възприема едностранчиво. Дано сте съгласни с това.

––––––––––
вероятно в затвора Моабит край Берлин, 1933 г.

Тленните останки на Стефан Стамболов

Тленните останки на убития по варварски начин Стефан Стамболов

Отсечените му длани са на показ, а на челото му ясно се виждат раните, нанесени от остриетата на неговите атентатори.

Много тъжна фотография!

От архива на: http://www.lostbulgaria.com/?p=5781

–––––––––––
София, 1895 г.

Константин Стоилов

Държавникът Константин Стоилов
(1853-1901)

Строител на съвременна България, двукратен министър-председател и доверен съветник на двамата първи монарси на Нова България.

Награден с орден „За Храброст“ по време на войната със Сърбия (1885 г.) като командир на конен взвод.

Повече интересна информация за държавника Стоилов може да научите от биографичния филм „Похвално слово за консерватизма на българите“ тук:

––––––––––-
вероятно в София, около 1897 г.

Александър Малинов

Александър Малинов
(1867-1938)

Трикратен министър-председател и лидер на Демократическата партия.

Саморъчно датиран портрет – един от малкото известни такива.

–––––––––-
София, 1931 г.

Тодор Бурмов

Тодор Бурмов

борец за църковна независимост, възрожденец и виден политически деец

Бурмов е народен представител в Учредителното събрание, а след приемането на Конституцията става първият министър-председател на свободна България. Впоследствие заема редица висши държавни постове и бива избиран за народен представител неколкократно. Основна фигура в тогавашната Консервативна партия. Традиционалист, стъпил твърдо на земята.

–––––––––
вероятно в София, около 1895 г.

Димитър Шишманов

Димитър Шишманов като обвиняем по време на ‘Народния съд’

Политик, писател, дипломат

Син на Професор Иван Шишманов, Димитър е юрист с богата практика, а също и пълномощен министър, главен секретар, а по-късно и министър във Външното Министерство.
Успоредно с кариерата си на държавен служител, Шишманов пише и издава свои разкази, повести и пиеси.

Поради участието си в управлението, Димитър е арестуван и осъден на смърт. Екзекутиран е на 1-ви Февруари 1945 г., заедно с останалите представители на политическия елит на нацията.

––––––––-
София, 1945 г.

Лазар Паяков

Лазар Паяков
(1860-1910)

Завършва Роберт колеж в Цариград и Висше търговско училище в Париж. По-късно Паяков е първият директор на търговската гимназия в Свищов. Неколкократен министър на финансите на Княжеството. Уви, има сериозни съмнения, че Паяков е използвал политическото си влияние за лични облаги и в ущърб на държавата. Именно по време на една своя защитна реч, Паяков получава сърдечен удар и умира, превръщайки се в [вероятно] единственият човек, починал в сградата на Народното събрание.

–––––––––
вероятно в София, около 1908 г.

Стефан Стамболов

Премиер-министърът Стефан Стамболов

Твърдата ръка, която изтръгна България от Ориента и я насочи по пътя на европейското развитие и индустриализацията.

„Малкитѣ свои честолюбия и разлики на мнѣния да оставиме настрана и да пожертваме прѣдъ олтара на Отечеството си!“

А Вие как бихте определили Стамболов с една-единствена дума?

––––––––
Вероятно в София, около 1894 г.

Захари Стоянов

Захари Стоянов
Джендо
(1850-1889)

Основният двигател на Съединението от 1885 г.

Апостол, историограф, журналист, писател, политик, председател на Народното събрание (от Народнолибералната партия) и др.

С една дума, феномен. Човек издигнал се от низините на неграмотно овчарче, през самоук журналист и кореспондент на едни от най-сериозните Английски и Френски вестници, до човек, заемал най-влиятелните постове в Княжеството и оказал огромно влияние на най-новата ни история.

„И най-горчивата истина е по-приятна отъ най-приятното заблуждѣние.“

Да живей Съединението!

––––––––––
вероятно в София, около 1888 г.