Студиен портрет на члеове на сродените фамилии Муктурови и Стамболови
Според анотацията, на фотографията са изобразени: седнали (от ляво надясно): Кера Зографска, Тодора Муткурова, Евгени Стамболова, Мара Муткурова, Сава Муткуров; прави (от ляво надясно): Стефан Зографски, Тодор Муткуров, Душка Муткурова, Стефан Стамболов
__________________________
София, около 1890 г.
Андрей Ляпчев
__________________________
София, 20-те години
Политикът Иван Салабашев
Фотопортрет от годините му като посланик в Австро-Унгария
__________________________
вероятно във Виена, около 1910 г.
Иван, Георги, Владимир
Братя Вазови
Проф. Богдан Филов
__________________
София, 30-те години
Политикът Теодор Теодоров
Двукратен министър-председател на Царството в коалиционните кабинето от периода 1918-1919
________________________
вероятно в София или Париж, около 1918 г.
Стефан Стамболов
Фотография от времето на учредяването на Третата Българска държава
__________________________
неизвестно къде (вероятно София или Търново), вероятно зимата на 1878/1879 г.
Ядрото на Българската делегация при подписването на мирния договор между Царство България и страните-победителки във войната (ПСВ), останал в нашата историография като Ньойски договор.
На фотографията са (отляво надясно) Михаил Сарафов, Александър Стамболийски, Теодор Теодоров, Венелин Ганев, Янко Сакъзов. Фотографията е вероятно направена в късното лято на 1919 г., в градината на хотел „Шато д’Мадрид“, където е настанена делегацията ни (по сведения на българските медии от епохата, под стриктна забрана от напускане на хотела без разрешението на френските власти).
_______________________________
Ньой-сюр-Сен (Париж), 1919 г.
Димитър Петков
По прякор „Свирчо“
Министър-председател, министър, кмет на София, председател на Народното събрание, народен представител, издател, участник в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, доброволец в Руско-Турската война (където губи лявата си ръка в сраженията при Шипка)
___________________________
София, 1893 г.
Никола Мушанов
Министър-председател (1931-1934) на Царство България
__________________________
София, началото на 30-те години
Иван Михайлов
Дългогодишният ръководител на ВМРО
„Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа“.
__
https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Михайлов
__
__________________________
вероятно в Загреб, около 1943 г.
Георги Живков
Революционер и Стамболовист.
Участва в Сръбско-Турксата война, Хаджиставревата буна и Априлското въстание.
След Освобождението е трикратен председател на Народното Събрание, регент(1886-1887) и министър на Народното просвещение, по чието време е основан Висшият педагогически курс, прераснал по-късно в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
__________________
неизвестно къде, 90-те години на XIX век
Уилям Юърт Гладстоун – един приятел на българите през втората половина на XIX век
Четирикратен министър-председател на Британската империя, защитавал самоуправлението и самоопределението на народите, типично в духа на либерализма и конституционализма.
На фотографията вероятно е все още Канцлер на хазната (финансов министър) в кабинета на Лорд Палмерстън
__________________________________
чужбина, около 1861 г.
Стоян Омарчевски
Министър на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски, под чиято насока се внася краткотрайната правописна реформа от 1921 г., останала в историята като `Омарчевски правопис`.
По предложение на Омарчевски се въвежда и честването на 1-ви Ноември като ден на Народните будители (1922 г.).
____________________________
неизвестно къде, 30-те години
Съветникът Любомир Лулчев по време на заседание на ‘Народния съд’
Една многостранна и любопитна личност
________________________
София, зимата на 1944-1945 г.
Патриархът на българската войска – Генерал от пехотата Данаил Николаев
Участвал в Сръбско-Турската (1876), Руско-Турската (1877-1878) и Сръбско-българската (1885) войни, като също така изиграва ключова роля по време на Съединението, заемайки длъжността главнокомандващ румелийската милиция.
Награден с множество български и чуждестранни ордени, сред които и най-висшия български орден – Свети Равноапостоли Кирил и Методий.
Единственият му наследник – подполковник Никола Николаев е убит от терористи в черквата „Св.Неделя“ през 1925 г.
___________________________
неизвестно къде, около 1937 г.
Младият хъш Стефан Николов Стамболов
_________________
Букурещ, 1875 г.
Подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев
Един от спасителите на българските евреи
____________________
вероятно в София, около 1937 г.
Премиер-министърът Александър Стамболийски в странство
__________________
вероятно в Париж, 1920 г.
Министър-председателят д-р Васил Радославов
Една от най-забележителните личности на Нова България.
_________________________
неизвестно къде, около 1913 г.