Погребението на офицерски кандидат Никодин Султанов от 23-ти пехотен шипченски полк.
Загинал през месец октомври 1916 г. на Южния фронт край Битоля.
=====
__________________________
село Егри (дн. Р Северна Македония), 1916 г.
**************************
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите тук: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
„Поклонение на гроба на войводата [Тодор] Александров“
=====
__________________________
Пирин планина, втората половина на 20-те години
**************************
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите тук: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Тленните останки на Цар Борис III
=====
__________________________
София, 1943 г.
**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Царят на смъртния Си одър в столичната Катедрала, заобиколен от опечалени граждани и военни.
Краят на м.Август 1943 г. е времето, когато всички цветя в столицата изчезват от градинките и балконите, и се съсредоточават в храма „Александър Невски“. Тленните останки на Царя са изложени за поклонение четири дни и половина – през този период практически цялото население на столицата (около 400 хил. души) идва в храма с букет цветя, за да отдаде последна почит на своя държавен глава. Цяла София е опчалена – по балконите и централните булеварди висят черни платна, а военните, държавните служители и гражданите носят черни ленти около ръкавите си.
Не само столицата е в траур – из цялата страна се провеждат панахиди и се палят свещи в черквите. По целия път от София до Рилския манастир хората очакват ковчега на Царя, за да се сбогуват с него.
Дори и след смъртта, тленните останки на Цар Борис III не дават покой на недоброжелателите му. На третата годишнина от кончината, ‘Народната’ власт премества гроба Му в парка на Двореца Врана. Още три години по-късно, гробът и новопостроеният параклис са окончателно поругани и заличени от органите на МВР-ДС. Цар Борис остава без гроб до ден-днешен, като единствено балсамираното му сърце е препогребано в Рилския манастир.
_____________________________
София, 1943 г.
Тленните останки на убития по варварски начин Стефан Стамболов
Отсечените му длани са на показ, а на челото му ясно се виждат раните, нанесени от остриетата на неговите атентатори.
Много тъжна фотография!
От архива на: http://www.lostbulgaria.com/?p=5781
–––––––––––
София, 1895 г.
Гипсовият макет (в реален размер) на саркофага, в който е трябвало да бъде положено тялото на НВ покойния Цар Борис III.
Авторът е непотвърден. Вероятно, саркофагът е дело на скулптура Димо Лучанов.
––––––––
вероятно в София, около 1943 г.
Началото на края
Ковчегът с тленните останки на покойния Цар Борис III, поставен на влакова платформа и конвоиран от гвардейци, преминава през неизвестна гара, изпълнена с опечалени тълпи от хора, по пътя си за Рилския манастир.
–––––––––-
по пътя към Рила, около 5-ти Септември 1943 г.