Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘герои’

Пет кръста „За Храброст“

Ветеран от войните, който е бил отличен с цели пет кръста „За Храброст“.
Един от малцината наградени с подобен забележителен брой войнишки знаци за храброст.
За съжаление, останал неизвестен (снимката ми бе изпратена без описание).

=====

Пет кръста „За Храброст“


__________________________
неизвестно кога и къде

**************************
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите тук: https://royalbulgariaincolour.com/donate/

Генерал Вазов със синовете си

Генерал-лейтенант Владимир Вазов с тримата си синове – Георги, Владимир и Иван

=====

Генерал Вазов със синовете си


__________________________
вероятно в София, 40-те години

**************************
Ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите тук: https://royalbulgariaincolour.com/donate/

Димитър Списаревски

Поручик Димитър Списаревски

Загинал на днешната дата във въздушен бой в небето над София през 1943 г.

=====

Димитър Списаревски


__________________________
вероятно София, началото на 40-те години

**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/

Фамилията Вазови

Студиен портрет на семейство Вазови

Прави (от ляво надясно): Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис;
Седнали (от ляво надясно): Анна, Иван, Съба, Никола

___________________________
София, първото десетилетие на 20-ти век

Опълченецът със сините очи

Покрай годишнината от боевете при Шипченския проход и вр. Свети Никола през лятото на 1877 г., публикувам този подобрен, нов вариант на оцветения портрет на българския опълченец и поборник Стефан Стайков-Чореев*.

__________________________
неизвестно къде, ок. 1920 г.

* Доста вероятно е човекът от портрета всъщност да е Станко Вълков. Вероятно, поради визуалната прилика между двамата, е допусната канцеларска грешка, но от кого и кога – остава неясно.

Цар Борис, Царица Иоанна и ген. Вазов

Тържественото посрещане на младоженците Цар Борис III и Царица Иоанна от софийския кмет, генерал Владимир Вазов
_______________________
София, 1930 г.

Опълченецът Никола Корчев

Опълченецът Никола Корчев
Един от спасителите на Самарското знаме
https://goo.gl/FB69Cr
Студиен портрет (вероятно от Иван Карастоянов)
___________________
София, 1911 г.

Поручик Стоян Стоянов

Поручик Стоян Стоянов
Българският ас с най-много въздушни победи
Три пъти награждаван с ордена „За Храброст“ (първият награден с ордена след Ньойския договор)
На фотографията позира с току-що връчения му немски железен кръст (2-ра степен), а черната лента на ръката му е по случай смъртта на Царя.
___________________
вероятно летище „Божурище“, 1943 г.

Подполковник Борис Дрангов

 

Подполковник Борис Дрангов

„Човѣкъ е робъ на свойта воля, но господаръ на свойто дѣло.“

––––––-
вероятно Скопие или София, около 1916 г.

От архива на Изгубената България

 

Oтец Ковашки

 

отец Иван (Йонко) Ковашки
(1888-1972)

Много рядко се срещат български воини, наградени с всички четири степени на кръста „За Храброст“. Иван Ковашки е един от тях.

––––––-
неизвестно къде, около 1941 г.

Той постъпва във войската на 1 декември 1908 г. След първоначалната си подготовка е награден с часовник с лика на Царя и произведен в младши подофицер, като е назначен за взводен подофицер на 4-ти взвод в 5-та рота на 34-ти Троянски пехотен полк. След септември 1910 г. остава на свръхсрочна служба.

По време на Балканската война взводът под негово командване спасява от поголовна сеч от османската войска едно гръцко градче и трите села около него; жителите на тези гръцки селища са поискали българите спасители да бъдат наградени от гръцкия крал, но нашето командване отказало. През Междусъюзническата война усилен взвод (около 70 души) под командването на фелдфебел Ковашки заема една височина по пътя Вършец – прохода Петрохан и спира голяма румънска кавалерийска част, като пленява офицер и осем кавалеристи и отказва вражеската част да навлезе в Софийското поле и оттам в София (13 юли 1913 г.). Преди това спасява от плен знамето на 34-ти пехотен Троянски полк. Преди примирието командва рота и води тежки боеве с гръцките части, насочили се към Пловдив.

За множеството си заслуги получава четири кръста за храброст. Участва и в цялата фаза на Първата световна война с 34-ти пехотен Троянски полк, като неизменно е знаменосец на полка. След войната става свещеник в родния си край.

Информацията и оригиналната фотография ни бяха предоставени от Петко Радионов, който е правнук на този герой.

 

Опълченец

 

Доброволец от Българското опълчение, воювал в Освободителната война (1877-1878)

Това е вероятно Стефан Ив. Стайков-Чореев

Съдейки по получените от него медали, много вероятно е да е участвал и в Сръбско-Турската война, започнала 1876 г.

_____________
неизвестно къде, ок. 1920 г.