Поручик Димитър Списаревски
Загинал на днешната дата във въздушен бой в небето над София през 1943 г.
=====
__________________________
вероятно София, началото на 40-те години
**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Обща снимка на български военен летец (поручик Ковачев) и командира на екипажа на свален американски бомбардировач B-17 (лейтенант Андерсън).
Оригиналната фотография бе предоставена и оцветена по предложение на Nikola Lazarov.
=====
__________________________
Летище „Карлово“, 1944 г.
**************************
Подкрепете ни: https://royalbulgariaincolour.com/donate/
Полковник Иван Бонев
Командир на 9-ти пехотен [на НЦВ Княгиня Клементина] полк по време на защитата на град Кюстендил и околностите от немското настъпление през м. септември 1944 г.
___________________________
неизвестно къде, 1944 г.
Колона бойни коли „Майбах Т-IV“ (Pz.Kpfw.IV) и войници на площада около катедралата „Св. Александър Невски“
Отляво се вижда частично разрушената от бомбардировките сграда на БАН, която до този момент се е ползвала от Министерството на външните работи и изповеданията.
__________________________
София, 1944 г.
Пропагандна фотография на български войник и (предполагаем) военен инстуктор от Вермахта.
Оцветена по предложение на Коста Тодоров
__________________________
неизвестно къде, 40-те години
Изтребител Месершмит Bf.109G-6 от 3/6 изтребителен орляк на Военновъздушните на НВ войски
___________________________
В небето над Царство България, 1944 г.
Полковник Марин Диков от Бронираната бригада позира пред бойна кола „Майбах“
Награден с орден „За Храброст“ 4-та степен (I-ви клас). След уволнението си от войската е лишен от пенсия и въдворен последователно в лагерите „Куциян“, „Богданов дол“ и „Белене“.
__________________________
неизвестно къде, 1944 г.
Ненчо Петров Керимов (вляво) със свои колеги полицаи от I-ви полицейски участък, гр. Драма
Благодаря на Георги Рангелов за изпратената фотография
________________________
Драма, 40-те години
Бойци от парашутната дружина по време на посрещането им от фронта
Фотография от архива на Тодор Славчев (www.photoarhiv-todorslavchev.com)
_______________________________
София, 1944 г.
Офицери и войници от Гвардейския на НВ конен полк край товарния кораб „Варна“ преди отплаване към новоприсъединена Добруджа
Именно гвардейците са първите български военни, които навлизат в добруджанските земи, изпълнявайки Крайовската спогодба
На заден план се вижда внушителния румънски товарен параход „Карпати“, който бива потопен само две години по-късно
____________________________
Варна, 1940 г.
Месершмит Bf.109E-4 от 3/6 изтребителен орляк на Военновъздушните на Негово Величесто войски.
Борден номер 4, пилотиран от поручик Стоян Стоянов – инструктор на българските пилоти-изтребители
______________________
вероятно летище „Карлово“, 1942 г.
Никола Дренски като поручик
________________________
неизвестно къде, 20-те години
Никола Дренски като майор
________________________
неизвестно къде, 30-те години
Никола Дренски като военен комендант на Охрид
________________________
Охрид, около 1944 г.
Тленните останки на Полк. Дренски след самоубийството му
________________________
край град Битоля, 1944 г.
Командващият 55-ти Охридски полк Полковник Никола Дренски – един царски офицер, който заплаща с живота си за чуждите грешки, но запазва честта и доблестта си по време на смутните дни на месец семтември 1944 г.
Историята и повечето снимки бяха почепрени оттук: http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=345
Въздушните асове на Царство България – Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев
_________________________
Летище Божурище, 1943 г.
Мъж (вероятно пожарникар) разчиства отломки от сгради на ул.“Шар планина“, разрушени вследствие на англо-американските бомбандировки
http://www.lostbulgaria.com/?s=2300
____________________
София, 1944 г.
Поручик Стоян Стоянов
Българският ас с най-много въздушни победи
Три пъти награждаван с ордена „За Храброст“ (първият награден с ордена след Ньойския договор)
На фотографията позира с току-що връчения му немски железен кръст (2-ра степен), а черната лента на ръката му е по случай смъртта на Царя.
___________________
вероятно летище „Божурище“, 1943 г.
Войник от бронираната бригада позира върху бойна кола „Майбах Т-IV“ (Pz.Kpfw.IV)
___________________
неизвестно къде, около 1944 г.
Български офицер от санитарния влак на БЧК снима себе си в огледало на едно от купетата.
Българският Червен кръст изпраща своя хуманитарна мисия на източния фронт, където български лекари и медицински лица се грижат за пострадали войници и офицери. Освен хуманитарния санитарен влак, край Варшава е оборудвана и болница, с предимно български персонал.
Повече информация тук: https://goo.gl/B9FjYF
и тук: https://goo.gl/sY3eyV
Оригиналът: https://goo.gl/ggucHp
______________________
някъде нa източния фронт, около 1943 г.
Генерал-майор Димитър Айранов
(1893-1950)
Фотография като командир на Военновъздушните на Негово Величество войски (в периода 1941-1944)
––––––––––––––
вероятно в София, около 1942 г.
Подпоручик Николай Христов
(1917-1997)
Офицер от Въздушните на Негово Величество войски, служил основно като щурман на самолет Dornier Do 17 в 5-ти бомбардировъчен полк край Пловдив.
Впоследствие, подпоручик Христов е командирован в новоприсъединените територии (летището около град Кавала), за да участва в търсене на английски подводници в Егейско и Средиземно море.
Арестуван е като „фашистки офицер“ след 09.09.1944г. и осъден на 10г. строг тъмничен затвор.
Фотографията ни бе предоставена от внука на офицера, който носи и неговото име. Именно той ни помоли да оцветим портрет и публикуваме историята на дядо му, по случай 100 години от рождението и 20 години от смъртта му.
–––––––––
вероятно в Пловдив, около 1941 г.
Бомбардировачи Б-17 (Летящи крепости) от военновъздушните сили на САЩ, част от 15-та въздушна съюзна армия, преминават над България, вероятно на път за нефтените рафинерии в Плоещ.
––––––––-
въздушното пространство над Царство България, 1944 г.