Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘военни’

Вермахтът в България

Две фотографии от преминаването на Вермахта през България:

1. Полуверижна военна машина, част от авангарда на армията, се готви да навлезе на българска територия, пресичайки р.Дунав по изградения понтонен мост.

2. Войник от 191-ва отделна артилерийска бригада маркира амуниционно ремарке с бригадната си символика. Снимата е вероятно заснета близо до южната ни граница, преди навлизането на бригадата в Гърция и Югославия.
___________________
1941 г.

Цар Фердинанд I

 

158 години от рождението на основателя на българската царска династия, Фердинанд I

Фотографията датира от Първата Световна война. Черната траурна лента е по повод смъртта на Император Франц Йосиф.

______________________

Виена, 1916 г.

Полковник Марин Диков

Полковник Марин Диков от Бронираната бригада позира пред бойна кола „Майбах“

Награден с орден „За Храброст“ 4-та степен (I-ви клас). След уволнението си от войската е лишен от пенсия и въдворен последователно в лагерите „Куциян“, „Богданов дол“ и „Белене“.

__________________________
неизвестно къде, 1944 г.

Български офицер

Студио портрет на Светослав Акрабов.
Офицер от кавалерията, нарграден с четвърта степен на военния орден „За Храброст“. Благодарности на Александър Въчков и Бранимир Пантов, за помощта с идентифицирането на офицера.
__________________________
неизвестно къде, около 1915 г.

Император Карл в Кюстендил

Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.

Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.

Изглед от днес:

________________________________
Кюстендил, 1918 г.

Богоявленски водосвет 1941

Негово Величество Царят поздравява чуждестранните военни аташета по време на тържествен Богоявленски водосвет.

Кадърът е запечатал ръкуването на Цар Борис III със съветския военен аташе полковник Иван Дергачев, които е придружаван от помощника си – майор Леонид Середа. И двамата военни са резиденти на съветското разузнаване, активно вербуващи и подпомагащи агенти и цели конспиративни групи в рамките на Царство България през периода 1941-1944.

_____________________
София, 1941 г.

Ротмистър Йосиф Петров

Фотография на ротмистър* Йосиф Петров, в качеството му на български военен аташе в Париж

За онези времена, еталон на българския офицер – снажен, млад, кавалерист в елитния Лейбгвардейски на НВ Царя полк, с висше военно образование и познания по чужди езици.

Кадърът е от серия снимки на така наречените Големи маневри на Западa (les grandes manœuvres de l’Ouest) на френската армия.

*достига до чин полковник, командващ 2-ри конен (на НЦВ Княгиня Мария Луиза) полк в края на Първата Световна война

______________________________
Френската провинция (южно от Сомюр), 1912 г.

Капитан Петко Киряков

Петко Киряков (Капитан Петко Войвода)

На днешната дата се навършват 174 години от рождението на легендарния войвода и революционер.

______________________
Неизвестно къде, края на XIX век

Владимир Вазов в Лондон

Запасният генерал Владимир Вазов при портите на Бъкингамския дворец – резиденцията на британския Монарх

През 1936 г. генерал Вазов, в ролята си на представител на Съюза на Запасните офицери, посещава Лондон по покана на Британския легион*, който организира редица мащабни възпоменателни инициативи, по случай осемнадесетата годишнина от края на войната. Фотографията е датирана от м.Юни, вероятно непосредствено след аудиенцията на Крал Едуард VIII с представителите на чуждестранните делегации.

Британският легион е благотворителна организация на ветерани и техните семейства, съществуваща и днес.

_______________________________
Лондон, 1936 г.

3-ти Бдински полк

Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско

Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.

_______________________
Южния фронт, 1917 г.