Камбаните на Катедралата
Част от камбаните за катедралния храм „Свети Александър Невски“, пристигнали по вода от Руската империя
_____________________________
Варна, 1911 г.
Част от камбаните за катедралния храм „Свети Александър Невски“, пристигнали по вода от Руската империя
_____________________________
Варна, 1911 г.
Екзарх Стефан I благославя Негово Величество Царя по време на (вероятно) Богоявленски молебен
___________________
София, края на 30-те години
отец Иван (Йонко) Ковашки
(1888-1972)
Много рядко се срещат български воини, наградени с всички четири степени на кръста „За Храброст“. Иван Ковашки е един от тях.
––––––-
неизвестно къде, около 1941 г.
Той постъпва във войската на 1 декември 1908 г. След първоначалната си подготовка е награден с часовник с лика на Царя и произведен в младши подофицер, като е назначен за взводен подофицер на 4-ти взвод в 5-та рота на 34-ти Троянски пехотен полк. След септември 1910 г. остава на свръхсрочна служба.
По време на Балканската война взводът под негово командване спасява от поголовна сеч от османската войска едно гръцко градче и трите села около него; жителите на тези гръцки селища са поискали българите спасители да бъдат наградени от гръцкия крал, но нашето командване отказало. През Междусъюзническата война усилен взвод (около 70 души) под командването на фелдфебел Ковашки заема една височина по пътя Вършец – прохода Петрохан и спира голяма румънска кавалерийска част, като пленява офицер и осем кавалеристи и отказва вражеската част да навлезе в Софийското поле и оттам в София (13 юли 1913 г.). Преди това спасява от плен знамето на 34-ти пехотен Троянски полк. Преди примирието командва рота и води тежки боеве с гръцките части, насочили се към Пловдив.
За множеството си заслуги получава четири кръста за храброст. Участва и в цялата фаза на Първата световна война с 34-ти пехотен Троянски полк, като неизменно е знаменосец на полка. След войната става свещеник в родния си край.
Информацията и оригиналната фотография ни бяха предоставени от Петко Радионов, който е правнук на този герой.
Екзарх (тогава все още митрополит софийски) Стефан
––––––
Около 1938 г.