Цар Борис на смъртен одър

Царят на смъртния Си одър в столичната Катедрала, заобиколен от опечалени граждани и военни.

Краят на м.Август 1943 г. е времето, когато всички цветя в столицата изчезват от градинките и балконите, и се съсредоточават в храма „Александър Невски“. Тленните останки на Царя са изложени за поклонение четири дни и половина – през този период практически цялото население на столицата (около 400 хил. души) идва в храма с букет цветя, за да отдаде последна почит на своя държавен глава. Цяла София е опчалена – по балконите и централните булеварди висят черни платна, а военните, държавните служители и гражданите носят черни ленти около ръкавите си.

Не само столицата е в траур – из цялата страна се провеждат панахиди и се палят свещи в черквите. По целия път от София до Рилския манастир хората очакват ковчега на Царя, за да се сбогуват с него.

Дори и след смъртта, тленните останки на Цар Борис III не дават покой на недоброжелателите му. На третата годишнина от кончината, ‘Народната’ власт премества гроба Му в парка на Двореца Врана. Още три години по-късно, гробът и новопостроеният параклис са окончателно поругани и заличени от органите на МВР-ДС. Цар Борис остава без гроб до ден-днешен, като единствено балсамираното му сърце е препогребано в Рилския манастир.

_____________________________
София, 1943 г.