Райчо Николов

(Капитан) Райчо Николов

Военен деец, опълченец, офицер и революционер, борил се и загинал за Освобождението и Независимостта на България.

Още като тринадесетгодишно момче подпомага руските войски по време на Кримската война (1854 г.), за което получава медал „За Усердiе“ и височайшето благоволение да учи в руско военно училище.

Военната му кариера започва в руската армия, но по време на Сръбско-Турската война (1876 г.) бива зачислен като офицер-доброволец в сръбската войска. Година по-късно, Райчо е вече офицер в състава на Българското опълчение, командвайки I-ва рота от IV-та дружина с чин капитан.

След Освобождението остава на служба в Румелийската милиция (войска). Участва активно в организирането и провеждането на акта на Съединението от 1885 г., като непосредствено преди смъртта си е назначен за комендант на Пловдив от временното правителство.

Майор Райчо Николов остава в историята като единствената жертва на събитията от Септември 1885 г., бидейки застрелян пред пощенската станция в Пловдив на 6-ти Септември 1885 г.

_________________________________
неизвестно къде, около 1876 г.