Дядо Цеко Войводата

Дядо Цеко Петков (Войводата)

(1807-1881)

Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1836 г. с четата си се включва в Манчовата буна в Берковско. През 1850 г. подготвя и се включва в най-голямото въстание в Северозападна България . След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство. Участва през 1841,1842г. в Първия и Втория браилски бунтове. В Кримската война /1853-1856/ Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение. В Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. След Освобождението Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в I Обикновено народно събрание, подпредседател на Великото народно събрание.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Фотографията бе оцветена по предложение на Ал. Александров
____________________________
неизвестно къде, 1878 г.