Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘революционери’

Капитан Петко Киряков

Петко Киряков (Капитан Петко Войвода)

На днешната дата се навършват 174 години от рождението на легендарния войвода и революционер.

______________________
Неизвестно къде, края на XIX век

Димитър Петков

Димитър Петков

По прякор „Свирчо“

Министър-председател, министър, кмет на София, председател на Народното събрание, народен представител, издател, участник в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, доброволец в Руско-Турската война (където губи лявата си ръка в сраженията при Шипка)

___________________________
София, 1893 г.

Дядо Цеко Войводата

Дядо Цеко Петков (Войводата)

(1807-1881)

Цеко Петков-Войводата е роден е в с. Дългошевци, днес Замфир, Ломско. На 27 години е избран за кнез на с. Дългошевци. През 1836 г. с четата си се включва в Манчовата буна в Берковско. През 1850 г. подготвя и се включва в най-голямото въстание в Северозападна България . След събитието лично участва в преговорите с Великия везир в Цариград, където се държи не като роб, а като равен, с достойнство. Участва през 1841,1842г. в Първия и Втория браилски бунтове. В Кримската война /1853-1856/ Дядо Цеко получава своята 22-ра рана. Три години се бие редом с русите. Лично руският император Николай I го награждава със сребърна сабя, а адмирал Нахимов му окачва златен Георгиевски кръст. В 1862-1867г. Дядо Цеко се включва в I и II българска легия рамо до рамо с Левски, Раковски и Караджата. Бие се в Сръбско-турската война през 1876 г. и с незараснали рани бяга от лазарета, за да се бие в Българското опълчение. В Руско-турска война /1877-1878/ старият войвода крачи с 400 души доброволци през заснежения Балкан, за да помага на русите. След Освобождението Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в I Обикновено народно събрание, подпредседател на Великото народно събрание.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Фотографията бе оцветена по предложение на Ал. Александров
____________________________
неизвестно къде, 1878 г.

Христо Ботьов

Христо Ботьов

Да си спомним за подвига му и отдадем почит на борците за политическа и духовна свобода

[…]
Ахъ, мале – майко юнашка!

Прости ма и вечъ прощавай!

Азъ вече пушка нарамихъ

И на гласъ тичамъ народенъ

Срещо врагътъ си безвѣрни.

Тамъ азъ за мило, за драго,

За тебъ, за баща, за братя –

За него ща са залова,

Пакъ… каквото сабя покаже

И честьта, майко, юнашка!

А ти’ га чуешъ, майнолйо,

Че куршумъ пропѣй надъ село,

И момци вече наскочатъ,

Ти излѣзъ, майко, – питай ги

Де ти е чедо остало?
[…]

из „На Прощаване“, 1868 г.

_________________________
вероятно Букурещ, около 1875 г.

Втора българска легия

145 години от смъртта на идеолога и организатор на българската национална революция Васил Кунчев – Левски

Студиен портрет на участници във Втората българска легия, сред които и Васил Левски

______________________
Белград, 1868 г.

Райна Попгеоргиева Футекова

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева (известна още като Райна Княгиня) позира с копие на оригиналното въстаническо знаме, по време на честванията на 25-годишнината от Априлското въстание

____________________________
София, 1901 г.

Поборник от Хвърковатата чета

Поборник от Хвърковатата чета на Бенковски, действала по време на Априлското въстание (1876 г.)

За съжаление, останал неизвестен (поне за мен).

____________________

неизвестно къде, вероятно 30-те години

Пейо Яворов

Пейо Крачолов (Яворов)
(1878-1914)

„День денувамъ – кѫтища потайни
нощь нощувамъ – пѫтища незнайни;
нѣма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пиринъ планино!
Море черно
цариградско вино.

Съ врагъ врагувамъ – мѣра споредъ мѣра,
съ благъ благувамъ – вѣра зарадъ вѣра;
нѣмамъ братецъ, ни сестрица –
братецъ да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.“

из Хайдушки песни

https://goo.gl/6xA9Qs

___________________
неизвестно къде, около 1910 г.

Тленните останки на Стефан Стамболов

Тленните останки на убития по варварски начин Стефан Стамболов

Отсечените му длани са на показ, а на челото му ясно се виждат раните, нанесени от остриетата на неговите атентатори.

Много тъжна фотография!

От архива на: http://www.lostbulgaria.com/?p=5781

–––––––––––
София, 1895 г.

Тома Хитров

Тома Хитров
(1840-1906)

революционер, опълченец, участник във войната със Сърбия, но най-вече пионер на българската фотография, благодарение на когото до нас са достигнали множество портрети на българските революционери от БРЦК (и не само)

https://goo.gl/3TG3ZM

–––––––––-
неизвестно къде (вероятно Букурещ), около 1876 г.

Тодор Александров

Войводата Тодор Александров като четник
(1881-1924)

„Азъ съмъ орѫдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народъ.“

–––––––––
Неизвестно къде, около 1912-1913 г.

Христо Ботьов

Христо Ботьов

Човек, който няма нужда от представяне, понеже всички знаят за него и делата му.

Снимката, разбира се, е от преди Княжеското/Царското време, но предполагам, че героите и техните портрети имат място навсякъде. Дано да споделяте нашето мнение.

––––––––––-
Букурещ, около 1870 г.

Даме Груев

Войводата Даме Груев

Волята на организацията

Революционер и един от водачите на ВМОРО

„Ние сме българи и винаги работимъ и ще работимъ за обединението на българския народъ. Мислихме да създадемъ организация по образеца на революционната организация въ България прѣди Освобождението, да дѣйстваме по примера на Ботевъ, Левски, Бенковски и др.“

––––––––––
вероятно в София, около 1905 г.