Димитър Петков
По прякор „Свирчо“
Министър-председател, министър, кмет на София, председател на Народното събрание, народен представител, издател, участник в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, доброволец в Руско-Турската война (където губи лявата си ръка в сраженията при Шипка)
___________________________
София, 1893 г.
Добри Божилов
Министър-председател и финансов министър в смутните военни години
Осъден на смърт и екзекутиран в София на 1-ви Февруари 1945
Фотография от времето на съдебния процес, наречен Народен съд
_______________________
София, зимата на 1944/1945 г.
Министър-председателят Андрей Ляпчев и банкерът Атанас Буров
___________________
София, 1926 г.
Младият хъш Стефан Николов Стамболов
_________________
Букурещ, 1875 г.
Премиер-министърът Александър Стамболийски в странство
__________________
вероятно в Париж, 1920 г.
Министър-председателят д-р Васил Радославов
Една от най-забележителните личности на Нова България.
_________________________
неизвестно къде, около 1913 г.
Иван Багрянов
На снимката бившият министър-председател се защитава по време на сесия на ‘Народния съд’
https://goo.gl/9ZC7fH
___________________
София, зимата на 1944-1945 г.
На 27-ми Ноември се навършват 98 години от подписването на Ньойския договор
Премиерът Александър Стамболийски на стълбите пред кметството в Ньой след като е поставил подписа си под международния документ.
Изражението му казва повече от хиляди думи.
___________________
Ньой сюр Сен, 1919 г.
Продължаваме с темата за войната със Сърбия от 1885 г.
Министър-председателят по онова време – Петко Каравелов
https://goo.gl/TGnpWw
___________________
неизвестно къде, 90-те години на XIX век
Професор Александър Цанков
–––––––
вероятно в София, около 1925 г.
Тленните останки на убития по варварски начин Стефан Стамболов
Отсечените му длани са на показ, а на челото му ясно се виждат раните, нанесени от остриетата на неговите атентатори.
Много тъжна фотография!
От архива на: http://www.lostbulgaria.com/?p=5781
–––––––––––
София, 1895 г.
Държавникът Константин Стоилов
(1853-1901)
Строител на съвременна България, двукратен министър-председател и доверен съветник на двамата първи монарси на Нова България.
Награден с орден „За Храброст“ по време на войната със Сърбия (1885 г.) като командир на конен взвод.
Повече интересна информация за държавника Стоилов може да научите от биографичния филм „Похвално слово за консерватизма на българите“ тук:
––––––––––-
вероятно в София, около 1897 г.
Александър Малинов
(1867-1938)
Трикратен министър-председател и лидер на Демократическата партия.
Саморъчно датиран портрет – един от малкото известни такива.
–––––––––-
София, 1931 г.
Преди 109 години
Царят и правителството след тържественото обявяване на Независимостта на историческия хълм Царевец – мостът между Второто и Третото ни Царство.
Честит празник!
Разпознавате ли някого на фотографията?
––––––––––-
хълмът Царевец в Търново, 1908 г.
Тодор Бурмов
борец за църковна независимост, възрожденец и виден политически деец
Бурмов е народен представител в Учредителното събрание, а след приемането на Конституцията става първият министър-председател на свободна България. Впоследствие заема редица висши държавни постове и бива избиран за народен представител неколкократно. Основна фигура в тогавашната Консервативна партия. Традиционалист, стъпил твърдо на земята.
–––––––––
вероятно в София, около 1895 г.
Премиер-министърът Стефан Стамболов
Твърдата ръка, която изтръгна България от Ориента и я насочи по пътя на европейското развитие и индустриализацията.
„Малкитѣ свои честолюбия и разлики на мнѣния да оставиме настрана и да пожертваме прѣдъ олтара на Отечеството си!“
А Вие как бихте определили Стамболов с една-единствена дума?
––––––––
Вероятно в София, около 1894 г.
Петко Каравелов
(1843-1903)
Три пъти министър-председател на Княжеството, включително по време на Съединението от 1885 г.
Либерал и демократ
______________
София, 90-те години на XIX век
