Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘военни’

Капитан Петко Киряков

Петко Киряков (Капитан Петко Войвода)

На днешната дата се навършват 174 години от рождението на легендарния войвода и революционер.

______________________
Неизвестно къде, края на XIX век

Владимир Вазов в Лондон

Запасният генерал Владимир Вазов при портите на Бъкингамския дворец – резиденцията на британския Монарх

През 1936 г. генерал Вазов, в ролята си на представител на Съюза на Запасните офицери, посещава Лондон по покана на Британския легион*, който организира редица мащабни възпоменателни инициативи, по случай осемнадесетата годишнина от края на войната. Фотографията е датирана от м.Юни, вероятно непосредствено след аудиенцията на Крал Едуард VIII с представителите на чуждестранните делегации.

Британският легион е благотворителна организация на ветерани и техните семейства, съществуваща и днес.

_______________________________
Лондон, 1936 г.

3-ти Бдински полк

Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско

Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.

_______________________
Южния фронт, 1917 г.

Варна 1943 г.

Български военен на разходка по ул. „Преслав“ във Варна
 
На заден план се вижда сроящата се камбанария на катедралата „Свето Успение Богородично“.
 
Благодаря на Александър Терзиев за предложената фотография
________________________
Варна, 1943 г.

Генерал Михаил Черняев

Студиен портрет на руския генерал Михаил Черняев

Генералът, за когото се пее в марша „Шуми Марица“ – националният ни химн от Освобождението до 1944 г.

============
„Шуми Марица“

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
в люти рани днес.

Припев:
Марш, марш,
Генералю наш!
На бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.

Припев

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.

Припев

Сърцата наши,
юнашки, силни,
смърт ги не плаши,
тупат за борба.

Припев

Ний сме народа,
за чест и свобода,
за мила рода
който знай да мре.

Припев

===============

_______________________
Руска империя, около 1896 г.

Българска танкета L3/33 в Добруджа

Българска танкета Carro Veloce L3/33 по добруджанските полета в края на м.септември 1940 г.

В българската войска машината е въведена под названието лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“. Министерството на войната закупува общо 14 италиански танкети, които са били на въоръжение в периода 1933-1947.

____________________________
Южна Добруджа, 1940 г.

Гвардейския конен полк във Варна

Офицери и войници от Гвардейския на НВ конен полк край товарния кораб „Варна“ преди отплаване към новоприсъединена Добруджа

Именно гвардейците са първите български военни, които навлизат в добруджанските земи, изпълнявайки Крайовската спогодба

На заден план се вижда внушителния румънски товарен параход „Карпати“, който бива потопен само две години по-късно

____________________________
Варна, 1940 г.

Райчо Николов

(Капитан) Райчо Николов

Военен деец, опълченец, офицер и революционер, борил се и загинал за Освобождението и Независимостта на България.

Още като тринадесетгодишно момче подпомага руските войски по време на Кримската война (1854 г.), за което получава медал „За Усердiе“ и височайшето благоволение да учи в руско военно училище.

Военната му кариера започва в руската армия, но по време на Сръбско-Турската война (1876 г.) бива зачислен като офицер-доброволец в сръбската войска. Година по-късно, Райчо е вече офицер в състава на Българското опълчение, командвайки I-ва рота от IV-та дружина с чин капитан.

След Освобождението остава на служба в Румелийската милиция (войска). Участва активно в организирането и провеждането на акта на Съединението от 1885 г., като непосредствено преди смъртта си е назначен за комендант на Пловдив от временното правителство.

Майор Райчо Николов остава в историята като единствената жертва на събитията от Септември 1885 г., бидейки застрелян пред пощенската станция в Пловдив на 6-ти Септември 1885 г.

_________________________________
неизвестно къде, около 1876 г.

Полковник Никола Дренски


Никола Дренски като поручик
________________________
неизвестно къде, 20-те години


Никола Дренски като майор
________________________
неизвестно къде, 30-те години


Никола Дренски като военен комендант на Охрид
________________________
Охрид, около 1944 г.


Тленните останки на Полк. Дренски след самоубийството му
________________________
край град Битоля, 1944 г.

Командващият 55-ти Охридски полк Полковник Никола Дренски – един царски офицер, който заплаща с живота си за чуждите грешки, но запазва честта и доблестта си по време на смутните дни на месец семтември 1944 г.

Историята и повечето снимки бяха почепрени оттук: http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=345

Британски войници на Македонския фронт

Преди (има-няма) 100 години:

Британски войник се прицелва по посока на българските окопи, докато другаря му се опитва да привлече вниманието на противника посредством каската си
___________________
из Македонския фронт, 1918 г.

ПС: От положението на ударника на пушката изглежда, че или изстрелът е бил произведен току-що, или че пушката въобще не е била готова за стрелба и снимката е правена на ужким, вероятно във втора или трета окопна линия, сравнително далеч от българските позиции.