Royal Bulgaria in Colour   |   Царство България въ цвѣтъ

Публикации с таг ‘военни’

Полковник Марин Диков

Полковник Марин Диков от Бронираната бригада позира пред бойна кола „Майбах“

Награден с орден „За Храброст“ 4-та степен (I-ви клас). След уволнението си от войската е лишен от пенсия и въдворен последователно в лагерите „Куциян“, „Богданов дол“ и „Белене“.

__________________________
неизвестно къде, 1944 г.

Български офицер

Студио портрет на Светослав Акрабов.
Офицер от кавалерията, нарграден с четвърта степен на военния орден „За Храброст“. Благодарности на Александър Въчков и Бранимир Пантов, за помощта с идентифицирането на офицера.
__________________________
неизвестно къде, около 1915 г.

Император Карл в Кюстендил

Австро-Унгарският император Карл I, Цар Фердинанд I, Престолонаследникът Борис Търновски, както и български и австро-унгарски висши военни на посещение в главната квартира на армията в Кюстендил.

Фотографията е запечатала посрещането им от почетния караул на кюстендилската гара. По традиция, монарсите са с разменени униформи – Императорът с българска, а Царят – с австро-унгарска.

Изглед от днес:

________________________________
Кюстендил, 1918 г.

Богоявленски водосвет 1941

Негово Величество Царят поздравява чуждестранните военни аташета по време на тържествен Богоявленски водосвет.

Кадърът е запечатал ръкуването на Цар Борис III със съветския военен аташе полковник Иван Дергачев, които е придружаван от помощника си – майор Леонид Середа. И двамата военни са резиденти на съветското разузнаване, активно вербуващи и подпомагащи агенти и цели конспиративни групи в рамките на Царство България през периода 1941-1944.

_____________________
София, 1941 г.

Ротмистър Йосиф Петров

Фотография на ротмистър* Йосиф Петров, в качеството му на български военен аташе в Париж

За онези времена, еталон на българския офицер – снажен, млад, кавалерист в елитния Лейбгвардейски на НВ Царя полк, с висше военно образование и познания по чужди езици.

Кадърът е от серия снимки на така наречените Големи маневри на Западa (les grandes manœuvres de l’Ouest) на френската армия.

*достига до чин полковник, командващ 2-ри конен (на НЦВ Княгиня Мария Луиза) полк в края на Първата Световна война

______________________________
Френската провинция (южно от Сомюр), 1912 г.

Капитан Петко Киряков

Петко Киряков (Капитан Петко Войвода)

На днешната дата се навършват 174 години от рождението на легендарния войвода и революционер.

______________________
Неизвестно къде, края на XIX век

Владимир Вазов в Лондон

Запасният генерал Владимир Вазов при портите на Бъкингамския дворец – резиденцията на британския Монарх

През 1936 г. генерал Вазов, в ролята си на представител на Съюза на Запасните офицери, посещава Лондон по покана на Британския легион*, който организира редица мащабни възпоменателни инициативи, по случай осемнадесетата годишнина от края на войната. Фотографията е датирана от м.Юни, вероятно непосредствено след аудиенцията на Крал Едуард VIII с представителите на чуждестранните делегации.

Британският легион е благотворителна организация на ветерани и техните семейства, съществуваща и днес.

_______________________________
Лондон, 1936 г.

3-ти Бдински полк

Авангарда на славния 3-ти пехотен Бдински полк, заснет край с. Цапари, Битолско

Около две години по-късно, след капитулацията на България, същото това полково знаме от фотографията ще бъде успешно спасено от попадане във вражески плен. Това се случва благодарение на командира на полка, полковник Минчо Сотиров, и знаменосецът, подофицер Ангел Петров, които решават да спасят знамето, като тайно свалят и скрият скъпия плат от дървената му дръжка. След това, по заповед на полковника, целият полк се строява и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като у войниците и офицерите остава впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 31 октомври 1926 г., при тържествена обстановка, пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство, знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка – о.з. полковник Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Петров с отличителни знаци за спасяване на знаме.

_______________________
Южния фронт, 1917 г.

Варна 1943 г.

Български военен на разходка по ул. „Преслав“ във Варна
 
На заден план се вижда строящата се камбанария на катедралата „Свето Успение Богородично“.
 
Благодаря на Александър Терзиев за предложената фотография
________________________
Варна, 1943 г.

Генерал Михаил Черняев

Студиен портрет на руския генерал Михаил Черняев

Генералът, за когото се пее в марша „Шуми Марица“ – националният ни химн от Освобождението до 1944 г.

============
„Шуми Марица“

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
в люти рани днес.

Припев:
Марш, марш,
Генералю наш!
На бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.

Припев

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.

Припев

Сърцата наши,
юнашки, силни,
смърт ги не плаши,
тупат за борба.

Припев

Ний сме народа,
за чест и свобода,
за мила рода
който знай да мре.

Припев

===============

_______________________
Руска империя, около 1896 г.

Българска танкета L3/33 в Добруджа

Българска танкета Carro Veloce L3/33 по добруджанските полета в края на м.септември 1940 г.

В българската войска машината е въведена под названието лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“. Министерството на войната закупува общо 14 италиански танкети, които са били на въоръжение в периода 1933-1947.

____________________________
Южна Добруджа, 1940 г.

Гвардейския конен полк във Варна

Офицери и войници от Гвардейския на НВ конен полк край товарния кораб „Варна“ преди отплаване към новоприсъединена Добруджа

Именно гвардейците са първите български военни, които навлизат в добруджанските земи, изпълнявайки Крайовската спогодба

На заден план се вижда внушителния румънски товарен параход „Карпати“, който бива потопен само две години по-късно

____________________________
Варна, 1940 г.